Не е ли наивно счупеното да лепим,
не е ли наивно скъсаното да връзваме
и в облаците да летим,
без да знаем на къде вървим…
Наивно е нали, и глупаво дори,
така и навярно както между нас…
Вече пламък в нас не гори
и сърцата ни изстиват всеки час.
С всеки ден с тебе си омръзване,
и огъня угасва бавно в сърцата.
И от студ усещаме, че измръзваме
по- топла е дори земята.
Глупаво е да вярваме,
че ще можем да се съживим…
Че от пепел огън можем да разпалваме,
в нашите души…Така е нали?
 

Прекрасно изваяно и поднесено, поздравления !