Пустинно цвете

Живяло някога едно пустинно Цвете. Цветето не познавало друг свят освен неговата Пустиня и за него целият свят бил там. То не можело да види нищо по- различно от това, което било около него, затова и не можело и да мечтае. Радвало се на това, което имало и някак си по своему се чувствало щастливо. Напоявано било само от сутрешната роса и от дъждовете, които валели толкова рядко, но и това за него било нормално. Мислело си цветето всички цветя живеят като мен и аз няма от какво да се оплача. Един ден обаче съвсем неочаквано и незнайно от къде за него през неговата пустиня минал един Принц. Той забелязал цветето, слязъл от коня си, разгледал го по- отблизо и му рекъл :
- Позволи ми да се погрижа за теб, моля те!
- Но, как ще се грижиш за мен, отговорило учудено Цветето, аз нямам нужда от грижи, стига ми и това което имам. Но Принца, въпреки това решил да покаже на своето новооткрито Цвете, как може да се грижи , за Цвете, за каквото отдавна си бил мечтал. Разкопал почвата под него, оросил листенцата му и го полял с прясна водата, която носел със себе си, почистил го от увехналите му листчета, и докато правил всичко това му разказвал за своя свят, и за световете, които съществуват извън тази пустиня. Цветето било твърде учудено от разказа на Принца, нима мислело си то съществуват и други светове, а защо Пустинята досега не му беше казало за тях? Принца си тръгнал, но често се връщал да наглежда своето пустинно Цвете, така, както му беше обещал, носейки винаги със себе си вода за да го напоява, а също и нещо негово, което оставял при цветето за да му напомня за него, когато той е на далече . Под тия грижи цветето станало различно, променило се, сега вече било по ухайно и омайно. То се превързало толкова много към своя Принц, че дори започнало да се притеснява, дали някога няма да го забравят и то отново да завехне. На следващата среща то се осмелило да попита дали съществува такава възможност, да бъде забравено. Принца се усмихнал и му рекъл, че то винаги ще бъде в него, че той ще го носи със себе си и никога няма да го забрави. Една сутрин Принца дошъл и казал на Цветето, че идва да го вземе и да му покаже световете, които съществуват далеч от неговата Пустиня. След дългото пътуване цветето отново било върнато там от където беше взето.При своето тръгване Принца поискал да го захлупи с похлупак за да не може никой да разбере за него , че то съществува, да не може никои да осети аромата му, но Цветето не му позволило, то вече се чувствало достатъчно здраво и сигурно за да може само да се предпази от грозящите го опасности. Но както във всяка приказка, така и тук един ден Цветето разбрало, че вече много по- рядко ще вижда своя Принц, но то било спокойно, защото знаело, че някой ,някъде мисли за него. Принца продължил да изпраща свой птички, които носели вода в своите малки човчици в пустинята за да напояват доколкото могат, това негово Цвете и да му напомнят за него. Цветето продължило да живее самотно, но с единствената разлика, то вече можело и да мечтае.
Един ден обаче, точно толкова неочаквано както и преди през неговата пустиня минал един Рицар. Цветето повдигнало очи и тайничко си помислило, може би моята приказка отново ще продължи, но този път не с Принца, а с този Рицар, но уви нищо в живота не се повтаря .Рицарят забелязал разбира се Цветето спрял се до него и виждайки увехналите му листенца, решил и той да го напои, но не и с всичките грижи, които му бяха оказвани от Принца. На следващата сутрин отново се отбил до пустинното Цвете, този път само го оросил и на тръгване си взел част от неговите ароматни цветове. След време това отново се повторило и в един момент, Цветето вече не било същото, защото много от него липсвало. Рицарите не са , като Принцовете, те не даряват, те само заграбват, вземат и малкото ,което имат Цветята. След два месеца Рицарят се върнал, и може би без да иска изкоренил това Цвете. От тогава то било отвявано от пустинните ветрове в различни посоки. Принца щом разбрал, какво се е случило решил отново да засади Цветето, но част от неговите корени вече били изсъхнали. Дали това Цвете отново ще се радва на хубави те мигове на живота? Ако някой може да отговори ,нека му каже.